В много области, които са традиционно известни с отглеждането на ябълкови насаждения, проблемите от повторното засаждане са очевидни. Те много често създават феноменално непреодолими пречки за продължаването на производството. Тук е необходимо да си зададем някои въпроси и да анализираме и други места по света, които имат подобни проблеми. Така например в областта Bolzano в Северна Италия ябълки се отглеждат вече 200 години. Там старата първоначална система на „свободната чаша" е изоставена и заменена с гъсто и много гъсто засаждане. Тази област, като изключим благоприятните климатични условия е изключително натоварена с болести по почвата. Независимо от това тази област се прехранва и живее от отглеждане на ябълки и е най- активната в това отношение в цяла Европа. В бившите източноевропейски държави, като Унгария, Полша и др. селскостопанските работници поддържаха масивите с насаждения под формата на ферми или колхози. Тези огромни масиви се засаждаха повторно години наред с ябълки до ден днешен. Така че, стигаме до извода, че проблемът на повторното засаждане не представлява такава непреодолима пречка. Съществените проблеми, които се нуждаят от особено внимание и разрешаване са два: Единият е появата в почвата на гъбички от рода phytophtora spp. и другият е намаленият растеж на новите дръвчета.
При положение, че един производител започне своята работа набавяйки си един посадъчен материал, освободен от гъбата phytophtora sp. и една подложка, която да има адекватно поведение спрямо тази гъба, като например М9 и М26, то тогава той сигурно поставя основите на успешното засаждане и отглеждане на продукцията си. При повторното засаждане на ябълковата градина с ябълки съществуването на гъбата phytophtora се явява един проблем, който се преодолява. Употребата на фосфорни торове при подготовката на почвата при основното торене по цялата повърхност на градината е също добра профилактична мярка. Фосфорът е един елемент, който действува благоприятно на развитието на кореновата система на растението и го предпазва от заболявания. Коренното напояване на растенията през първите години от живото им, също представлява добра профилактична мярка и лечение на заболяването.
Развитието на гъбата от рода phytophtora sp. се катализира от лошата аерация на почвата. Това се дължи на лошата порьозност на почвата и на нейното лошо оттичане. В такива случаи се стараем да посадим дръвчето достатъчно високо, що се отнася до нивото на почвата и да натрупаме повърхностна почва до 3- 4 см под връзката с подложката. Това осигурява добра аерация на кореновата система и благоприятни условия за оттичане. Това са добре познатите на всички „самарчета". Дърветата засадени по този начин имат по- голяма необходимост от вода през първите две години. Едно повторно засаждане довежда също тока и до изменения на силата и енергичността на почвата и на новите засаждения. Новите дръвчета имат намален растеж и развитие. Това се превъзмогва с избора на подходящия сорт, подложка и система за засаждане. Програмата за торене се приспособява съобразно останалото. Що се отнася до крушата до този момент не са съобщени проблеми при повторното и засаждане.
|